Целувай ме без страх

Признай пред всички, че ме има,

недей да криеш името ми ти

и нека хората от тебе да научат,

че ти жената си на моите мечти.

Целувай ме, без страх от никой,

не се оглеждай неспокойно ти.

Сърцето ти, изпълнено със обич,

пусни свободно, нека да лети.

Сложи ръката си във моята, любима

и нека в танц със теб се понесем...

Обичам те! Щастлив съм, че те има!

За дълго нека във любов се унесем!

Носталгично от съня

Часът е три,
София спи,
а аз по Витошка
самотен се разхождам...
Дъждът вали,
градът мълчи,
това не пречи
спомените да обхождам!

Тази нощ
аз пак се връщам
в годините
на мойте младини,
когато заедно
с другари верни
обикаляхме
"Хавана" и "Рубин"...

Щастливи бяхме,
млади и красиви,
безгрижни,
че и влюбени дори...
живот чудесен
ние си живяхме,
изпълнен бе
със розови мечти!

Днес,
след двадесет години,
обгърнати
от своите съдби
си спомняме
с носталгия за дните
на младостта
и нашите мечти!

Сега си моя

Да знаеш, колко съм щастлив,

ти си ми изпратена от Бога!

С години чаках да те срещна

и да се нарадвам днес не мога.

В мечтите тръпнех и желаех –

да те имам, да ти се отдам...

да те любя диво, ненаситно

без капка гордост или срам.

Сега си моя, влюбено момиче,

на теб се вричам във любов!

В живота тъй не съм обичал...

За любовта на всичко съм готов!

В болницата

(доклад на дежурната сестра
пред главния лекар)

Момчето, което
е с високо кръвно прието,
пие по кана кафе...
цигарите пуши
една след друга,
а има и болно сърце...
прескача често
отсреща, до бара,
налива се с водка, с коняк...
от толкоз пиене
цироза е хванал,
с дроб огромен –
че иначе как...
уж е умно,
стихове пише,
смята бързо
и книги чете,
а не може да проумее,
че с тез пороци
смъртта го зове...

Не изпивайте нощта на екс

Червен фенер над входа свети,
по тротоара пълно с проститутки...
оглеждам ги, портфейла - пълен,
а тялото ми - зажадняло за милувки.

Избрах една, уж руса хубавица,
с фино тяло, с голяма "гърбица"...
попитах колко взима за нощта
и дадох зор, кипеше ми кръвта.

Във стаята награби ме жената,
със скок се озовахме във кревата...
а там едно конфузно положение -
предадох се без бой от напрежение.

Платил бях вече за нощта със нея,
затова реших поне да ù попея
по текст и музика, написани от мен,
за тази нощ и гадния проблем.

От мен съвет към всичките мъжкари:
Не се нахвърляйте кат невиждали,
а ако може нежно, с мъничко финес...
Не изпивайте нощта, за вас, на екс!

Живота на мишлето

Едно мишленце,

с черничко носленце

живя безгрижно

дълги дни...

Похапваше

от общата трапеза

и на никого

не правеше злини.

Животът му

един ден промени се...

в къщата

си взеха котарак...

Не бил опасен,

но все гледаше лукаво

и мишлето почна

да го лови страх...

Как сега в шезлонг

ще се люлее?

Как на грешките човешки

ще се смее?

Това живот ли е?

По дяволите, не!

Откъде, за Бога,

този котарак се взе?

По скулите се стичаха сълзи

На самотен остров, в океана,

изхвърлен бях от бурните води.

След тежкото корабокрушение –

съвзех се сам. Къде си ти?

Огледах се. Около мене пустош –

само пясъка и стръмните скали...

Тръгнах по брега, за да те търся,

а по скулите се стичаха сълзи.

Сълзите ми се лееха за тебе,

заради спомена изплувал в мен...

Пред очите ми се сменяха картини

от най-щастливия и най-трагичен ден.

Най-щастлив – защото пред олтара

се врекохме да бъдем с теб до гроб.

А най-трагичен е защото сам сега съм!

Но ще те търся аз... на вярата съм роб.

Не може Бог така жесток да е със мене,

да ме дарява с радост и веднага със тъга.

На този остров аз готов съм да живея,

но върни ми, Господи, любимата жена!

Запуцаа пушки и чудна сватба стана

Едно лудо, младо,
тръгна към мегдано,
оро да играе,
момите да смае...
Ега го харесат!

Тамо, на мегдано,
бе пълно със хора,
сите нагиздени,
в ново пременени...
Кой от кой по арен.

Момакот се фана
най-отпред на оро,
с китка зад ухото,
баш ерген в селото...
Сите му се радват.

Най-му се зарадва
една ямболлийка –
бела и цървена,
вечно е засмена...
Най са си прилика.

Чудо взе че стана
тамо на мегдана...
Запуцаа пушки,
както е по мъжки...
Младите се взеха!

Чудна сватба беше,
гайдар им свиреше,
а моми и юнаци
песните им пяха...
Бая народ се сбраха!

Сърцето напява: "Обичам те!"

Обичам те!
Не чуваш ли сърцето,
за теб как влюбено тупти?
Любовни ноти то нарежда,
за да изтрие твоите сълзи.

Обичам те!
Пак устните нашепват,
слова вълшебни, със любов...
с ръката нежно аз те милвам,
за теб на всичко съм готов...

Обичам те! –
искам това да се чуе
от всички хора покрай нас...
и нека всеки ми завижда,
че най щастлив съм във този час.