На рози ухаеща
На рози ухаеща, но по-красива,
до мене притихнала ти си се свила
и чакаш да чуеш любовен сонет,
написан от мен - твоят влюбен поет.
Ще рецитирам за теб, за усмивката мила,
за добротата, която в душата си скрила,
за твойто красиво и нежно лице,
и за топлата обич на твойто сърце.
Дали ще успея да те опиша,
дали красотата ти ще пресъздам?
Не зная, но мисля поне да опитам,
за да те зарадвам всичко ще дам!
С теб всеки миг е красив
Безумство обзе ме от страст,
ти си всичко което днес имам.
Неусетно под твоята власт
аз попаднах и те обичам.
Ти си всичко което съм искал -
усмивка слънчева, погледа мил,
с топла обич даряваш ми дните...
Така с друга щастлив не съм бил.
Ти си тази промяна, която
ме накара да бъда пак жив.
С тебе всичко изглежда по-цветно
и светът покрай нас е красив.
За теб, ЛЮБОВ, са моите цветя
Дъждовна нощ в средата на октомври,
с премрежен поглед от сълзи,
загледал се в монитора безцелно
аз те видях... И ме плени!
Закрила бе лицето си със цвете,
но аз открих във топлите очи
една жена изпълнена със нежност,
една любов... Това си ти!
И ето пак октомври е... дъждовен,
но слънчево е в моето сърце -
окрилян съм от порива любовен
и вече съм с усмихнато лице.
Обичам те! Не крия - и щаслив съм,
че точно в теб намерих любовта -
една любов тъй чиста и красива...
За теб, ЛЮБОВ, са моите цветя!
Плени ме, самодиво!
В топлата вечер, пред теб коленичил,
гледам с наслада как боса танцуваш –
гърдите накичила с ален трендафил…
Нали самодива си – нощем лудуваш.
Коси кестеняви, от вятър развени,
водопадно обгръщат бели ти рамене.
и нежно красива, с тоз танц самодивски,
страст пак разпалваш в мойто сърце.
Запей ми и песен с гласът си чудесен.
Плени ме! Аз искам да бъда твой роб.
Живота на тебе си днес предоставям
и верен, заклевам се, ще съм… до гроб.
Целувка за събуждане
Добро утро! - с нежна целувка
на разсъмване аз ти шептя -
В съня се усмихваш красиво,
но време е да усмихнеш деня.
Отваряй вече очите красиви,
на вън Слънчо весел огря,
на черешата славей припява
и с песен буди красиви цветя.
Събуди се, кафето ти нося,
с много обич го аз подсладих.
Хайде, мила, дари ме с целувка
и нека бъде денят ни красив!
Любов с побелели коси
Отдавна обичана, но не забравена,
от други отричана, в сърце ми запазена,
все тъй красива и по детски добра,
ти се завърна и мен пак избра.
Усмихнат посрещам те и макар остарял,
аз съм си същия (е да - побелял),
копнежно очаквах те, пред мен застани,
погледни ме в очите и с любов прегърни.
Нека си спомним младежките дни,
за нашите радости, за всички мечти,
които с теб имахме и нека сега
да сбъднем заедно поне една!
Колко ли пъти
Колко ли пъти,
пред теб коленичил,
признавах какво си за мен?
Колко ли пъти
съм ти се вричал
от любов и от страст заслепен?
Колко ли пъти
съм те сравнявал
с Богинята на любовта?
Колко ли пъти
аз съм ти казвал,
"Най-красива си ти на света!"?
Пак ще го правя
и не ще ми омръзне,
защото единствено с теб
животът красив е
и обичта ми ме кара
да крача с усмивка напред!
Награди ме с наслада
В живота си навикнал да се пазя,
живях разумно чак до днес,
пред чара ти когато се предадох
и над разума сърце ми взе превес.
През дните си бохемски аз съм имал
жени прекрасни не една и две,
но в никоя от тях не съм откривал
красавица със тъй добро сърце.
Надявам се, нищо че си по-млада,
да ми разкриеш що е туй любов.
Бъди добра, дари ме с таз награда -
насладата да си в моя живот.
На чувствата бъди ми господарка,
вземи ключа от влюбеното ми сърце.
До гроб твой роб готов съм да остана!
Дори и в робство с теб ми е добре!
Доброто следва
Не вярвам,
че не ставаш за обичане!
Сърцето ти
не камък, а в памук
ще се превърне,
ако старото си вричане
забравиш
и намериш някой друг.
Струната
в душата ти се скъсала?
Не чакай,
ами с нова я смени,
но гледай
този път тя да е истинска
и да е здрава
чак до сетните ти дни.
Върви напред,
назад и не поглеждай!
Там чака те
по-силната любов.
Със вяра
във доброто се зареждай,
защото следва
по-щастлив живот!
Нека не плаче небето
Когато до мене не си,
небето се мръщи сърдито,
изплаква то свойте сълзи,
оплаква сърце ми разбито.
Не карай да плаче небето,
дари ме със свойта любов,
бъди радостта на сърцето
и спътника в моят живот.
Тогава слънце ще грее,
небето - дъга ще краси,
славей за нас ще запее,
щастливи ще светят очи.
Нека честити живеем,
Любов от нас да искри,
мечти да сбъдваме с тебе...
До мен ти вечно бъди!
13.03.2012 г.
