Различието не означава безправие

На този свят има много, които са като нас, но тяхната съдба е по-тежка - това са хората с увреждания. Не зная защо обществото гледа на тях като втора ръка. Техните проблеми не са само вродени; придобиват се от катастрофи, трудови злополуки, тежки заболявания... Та нали на всеки може да се случи нещо лошо. Никой не е застрахован от злото.

Хората с увреждания имат правото да живеят в обществото заедно с нас.

Те са в състояние да водят нормален живот - но не сами, а с малко помощ от другите. Не бива да се оставят на произвола на съдбата. А напротив- за тях трябва да се полагат грижи не единствено от близките им, но и от цялата държава. Само така те могат да са пълноценни граждани на страната и света.

Някой може би ще каже, че за тези- по-различните от нас- освен да плачем и да ги съжаляваме няма какво повече да направим.

Не!

Те нямат нужда от съжаление, сълзи, състрадателна мъка и други такива неща. А изпитват необходимостта да се приобщят към околните. Защото всеки има територия и област, където е силен и може да се осъществи като личност.

Не бива да отхвърляме никого, когото все още не познаваме- нека първо си поговорим с него...

Александра Иванова, 15 г.

Драгоман

Подарък за Краси от Александра Иванова

Любов сред природата

Любов сред природата

В езерото те голи стояха,

плискаха се и се смяха, 

а накрая слепи ги целувка,

сплела тела без преструвка!

Тъй им минаваха дните, 

подобни бяха и нощйте...

Когато са влюбени двама,

скука там никога няма!

Господства добро настроение

и без да имат притеснение

отдават се те на любовната игара

и нека дълго продължи така!

ОТЛОМКИ ОТ УСТНИ

Откъртих отломки от устни ранени,
родиха се яростни, мръсни слова.
На старите демони, в ужас родени,
посрещнах спокойно отново гнева.

Очакваха сълзи, получиха песни –
напук аз роден съм, напук и живях.
Предлагаха обич и думи чудесни,
любови, кревати … и в тях оцелях.

А песни написах, но всички кахърни,
аз тъжно изпях ги, но весел все бях.
(Дали ако татко отгоре ме зърне,
ще прати по ангел пореден пердах?)

Хей, демони шеметни, що пак ви стана?
Нали сме наясно, че имам си план?
Не, шушлека няма господен да хвана,
но няма живота си сам да ви дам.

Преливам от пусто във празно, какво пък?
Така ми е кеф и така съм решил.
Май някой суфлира ми тук за напредък?
Я дръж се прилично! Говориш с катил!

Благодаря Ви Приятели!

Лица

Самотни във тълпата
(от хора позадавена),
Се сменят като облаци,
като овце, загубили се
(май от стадото)

ЛИЦА
без очи,
без вежди,
без мигли.

ЛИЦА
без устни,
без усмивки,
без зъби.

Уж живи,
а по-мъртви от призраци.

Курникът май замириса

Гърмежи се чуват, прелитат ракети,
мирише на кръв, а се вижда сопол.
Разбунен е курникът, птиците клети
си вярват, че всяка от тях е сокол.

Пера се оскубват, а трътките голи
се кипрят и контят, и всяка цвърчи.
Петлите се перят, но ръсят сополи,
кокошките псуват със мили очи.

И всяка гадинка, аха да подхвръкне,
се тръсва в куришките, ала крещи:
- Видяхте ли? Литнах! Преди да се мръкне
ще стигна далечни от вас висини.

Незнайно отде появи се стопанка,
петленце избра си и хоп – на чорба.
А целият курник спокойно задрямва
и мисли: “Добре, че не бях аз това”!

Егати живота отчаян

Какво ми остава – да гушна Морфей,
пък той ако нищо не свърши,
изправям се рязко и ставам злодей
с бутилка в тютюневи пръсти.

След “двеста” съм вече готов за пират –
заграбвам пари и бижута.
За мацките ставам приятел богат –
Наоми и други прочути.

Пак нова “стотачка” и вече съм кмет –
гуляи, екскурзии, похот.
За хорски проблеми съм вечно зает,
за внуците търся аз доход.

Поглъщам поредното – ставам поет
и пиша любовни сонети
за Нея, за друга, за трета … наред –
все дами, игриви кокетки.

Направя ли “петстотин”, правя се мъж
и споря с портретите тъпи.
– Какво си ме зяпнал, бе? Яко се дръж! –
показвам му средните пръсти.

На шестото плача и пея до … кръв.
Егати живота отчаян!
– И к`во кат` умра, бе? Че ня`а съм пръв!
Обаче не ще се покая!
27.07.10

Влюбен в непозната

Погледнах аз очите ти красиви
и влюбих се във тебе на мига.
Трудсното тепърва предстоеше -
как да ти кажа, мила и кога?

Аз теб дори не те познавам
и ти не знаеш нищичко за мен,
но красотата ти ме запленява
разглеждайки албума всеки ден!

В сърцето си аз тайничко ще нося
любов красива, нека ме гори.
Ще те обичам, даже и да прося
ти пак ще бъдеш в моите мечти!

ОБИЧ БЕЗ ПАРАДНОСТ

Изгубен в топлината на две влюбени очи,
откривах те на огъня в душата!
На тебе аз наричах всички слънчеви лъчи
и нощно те мечтаех в тъмнината!

Мечтаех те и в зимната виелица дори,
мечтаех те и в пролетна умора.
Мечтаех те когато лятно слънце ме гори,
мечтаех те и в есен пъстрогора.
……………………………………….
Говори пак сърцето ми несвързани слова,
в хипнозата на обич съм отнесен.
Мелодия ли, стих ли или песен е това,
с която на ръце те бих понесъл?

Не зная колко трябва да повярвам на мечта,
не искам заклинания за вярност!
Но зная – давам честно със сърцето обичта
единствено за обич, без парадност!